15/03/2024
Когато си взимате животно, уверете се , че ще можете да му осигурите добър и щастлив живот. Ако ли не , по-добре не го взимайте !!!
Домашният любимец е отговорност, той е приятел за цял живот , част от семейството ни и каквото и да се случва , грижата за него трябва да си остане през целия му живот ❤️🙏
Казвам се Воул, понякога "тъпата птица". Вече съм на 8 години. Това е 6-тият ми дом за моите 8 години. Спомням си първите си 2 години от живота си, сякаш бяха вчера, защото само това ме кара да се вкопчвам в живота, надявайки се, че мама ще дойде за мен някой ден. С мама бяхме неразделни. Играехме заедно, смеехме се заедно, а тя ми приготвяше най-вкусната храна. Ходехме на "пазаруване" с нея, избирайки сами плодове и зеленчуци за седмицата. Мама ме глезеше с вкусни лакомства.
Можех да се разхождам свободно из къщата, а в края на всеки месец мама се прибираше вкъщи с нова играчка за мен. Мама казваше: "Всеки принц заслужава малък подарък, когато е сладък като теб. "
Един ден мама не се прибра у дома. Чух, че е болна и трябваше да остана с приятелката ѝ за седмица. Тази седмица се превърна в година. Година, прекарана в очакване на мама. Тя никога не дойде за мен. Мама я нямаше. Бях забравен в тъмен ъгъл. Трябваше да се науча да ям черни семки, които ме разболяха. Кафявият боб миришеше на мухлясало, но трябваше да ям или да гладувам
И така, започнах да се скитам. Всички винаги искаха само да знаят: "Може ли да говори?" " или "Хапе ли?" Понякога се налагаше да забавлявам посетителите с моите трикове, а после всички казваха: "О, искаме и папагал!" Друг път ми крещяха да мълча, и ме замеряха с обувки.
Моята, някога приличаща на дворец, клетка беше разменена за малка, мръсна клетка. Бях "осъден на доживотен затвор за престъпление, което не съм извършил. Дъвчех пръчките от скука и ми се караха за това. Парче желязо беше набутано в клетката ми, причинявайки ми болка и ми се образуваха мехури по краката. Бях забравен навън, в жега и студ. Дни наред без вода, а когато ми даваха вода, беше мръсна. Вече не знаех какво е чиста клетка, задушавайки се в собствените си отпадъци.
Днес съм в 8-ми си дом. Бият ме с пръчки през решетките. Подиграват ми се Изморен съм, докопах детето и го ухапах. Майката ме удари толкова силно по главата, че почувствах, че очите ми ще изскочат.
Чувствам се зле. Боря се да дишам. Димът на човека ми изгаря гърдите. Не искам да живея повече. Осъден съм на наказание, за престъпление което не съм извършил и съм невинен. Всичко, което исках, беше любовта на човека. А човекът измерваше любовта с разходите и работата покрай мен. Наистина не искам да хапя, но вече не мога да вярвам на човешката ръка. Ужасен съм и уплашен.
Скубя си перата, защото съм болен. Умирам... Моля се на Бог и Го моля: моля те, Боже, ела и ме вземи... Не мога да се боря повече. Нямам сили. Бавно ме осъждат на мъчителна смърт...
"Awareness of birds in cases"
Написано от :
~ Илзе Майер
https://www.facebook.com/share/p/5ZG7Kf1KW1sMmyCU/
Когато решите да вземете птица за "домашен любимец", помислете дали можете да ѝ дадете онова, от което най-много има нужда - безрезервна ЛЮБОВ...
Ако не можете, по-добре не вземайте!
