Дог от Бордо Типичният молос
Неговата история е изпълнена с битки. Бил е използван за лов, като пазач на фамилията, къщата и собствеността както и в ринга за битки срещу всякакви животни – мечки, вълци, тигри и лъвове.
През 1863 се провежда първото френско изложение на кучета в Париж. Първият стандарт на породата написан през 1869 година. По това време е имало различни типове дог от Бордо: тул
узки тип, парижкия тип, бордоски тип, като именно последният е прародител на днешния дог от Бордо. Парижкият тип е с много повече гънки и още по тежък. Типът от Тулуза е бил по дребен и по широк, с много широка глава.
Професор Кунслер, човека който е написал първия стандарт за породата за FCI през 1910 година, допуска че тулузкият тип не е дог, а по-скоро булдог. И действително, този тип е особено близък като визия с испанския булдог. Имало е още един тип-догин- по-малък и по-лек от Дог от Бордо, като се предполага, че е бил развит чрез кръстоска с булдог. През 1800-те породата е била непозната извън пределите на родината си. Но има няколко експорта в Англия в през 1885 година.
Тази порода, както всъщност повечето молоси, има много труден път през годините и до началото на 20-ти век, била е заплашена от изчезване по време на Втората световна война. Едва през 70-те години на 20 век породата започва да се възражда и броя на кучетата расте.
През 1886 Д-р Франк пише една статия, в която сравнява френския и английския булдог.
Тази статия изучава дог от Бордо съпоставен с английски мастиф и начина, по който да се запази темперамента и куража на старите келтски молоси в тази порода.
Общ вид:
Дог от Бордо е много мощно куче с много мускулесто тяло, по-скоро приземисто, набито, атлетично, импозантно и има много разубеждаващ вид за непознати и неканени гости.
Важни пропорции
Дължината на тялото, премерена от раменете до връхната точка на задната част надвишава дължината в холката като правилната пропорция е 11/10. Дълбочината на гръдния кош е малко по-голяма от половината от височината в холката. Максималната дължина на муцуната е равна на 1/3 от дължината на главата.Минималната дължина на муцуната е равна на ¼ от дължината на главата. При мъжките периметърът на черепа кореспондира повече или по-малко на височината на холката.
Поведение и темперамент
Талантът на Дог от Бордо е охраната, което той прави с голяма смелост но, без агресивност. Той е чудесен компаньон и много привързан към своя господар, забележително верен и лоялен приятел. Спокоен, балансиран, с много висок праг на дразнимост. Мъжките имат нормално доминантен характер.
Никак не е лесно да бъде изваден от равновесие един Дог от Бордо. В най-общия случай те са добродушни животни, разбира се два еднополови екземпляра винаги биха стигнали до бой, изяснявайки си йерархичното място. Нужен е сериозен, твърд и интелигентен тренинг. Кучето възприема лесно, държи се сериозно и е прекрасен другар.
Много характерна е главата на Дог от Бордо и затова ще се спрем на нея.
При мъжките: периметърът на при най-голямата му ширина е кореспондира приблизително с височината при холката.
При женските: тази мярка е малко по малка. Нейният обем и форма са от голямо значение за развитието на орбиталните дъги, долната муцуна и зигоматичните арки. Горната част на черепа е леко изпъкнала, а стопът е много ясно изразен, като образува почти прав ъгъл с муцуната. Фронталната бразда е дъга е дълбока, намаляваща към задната част на главата. Челото е доминираща част на лицето, като до е по-широко отколкото високо.
Главата е покрита с кожа със симетрични гънки от всяка страна на браздата.
Носът е широк, с добре развити отворени ноздри, добре пигментиран, муцуната е много мощна, широка, но не е месеста. По-скоро къса, като горния профил е леко изпъкнал, със средно изразени гънки. Нейната ширина рязко намалява към върха й, докато докато погледната отгоре е квадратна.
Във връзка с горния обем на главата – линията на муцуната формира, тъп ъгъл с горната линия.
Челюстите са много мощни, широки, долната челюст е по-издадена напред и това е характеристика на породата, задната част на не влиза в контакт с предната част на горните резци. Брадичката е добре оформена и не трябва нито да стърчи, нито да е покрита от горните устни. Зъбите са здрави, особено кучешките. Долните кучешки зъби са поставени раздалечени и леко извити. Горните устни са дебели, средно увиснали, еластични. Ако се погледне в профил се вижда кръгова долна линия на устните, които покриват странично изцяло долната челюст. Погледната отпред оформя ясно V.
Бузите са изпъкнали поради силно развитите мускули.
Очите са овални, поставени раздалечени едно от друго. Разстоянието между вътрешните ъгли е равно на два пъти дължината на окото. Погледът е открит. Вътрешният клепач не бива да се вижда. Цветът на очите е лешниково до тъмно кафяво за куче с черна маска на лицето. Ушите са относително малки, с леко по-тъмен цвят от останалата част на тялото. В основата си леко надигнати не бива да ги носи близо до бузите, върховете им са окръглени, само когато кучето е с изострено внимание предния им ръб опира до бузите.
Сериозни недостатъци са:
-силно изразена агресивност, плашливост
-глава къса и кръгла с изпъкнали очи
-силно изразено булдожко излъчване: плосък череп, муцуна с по-малък от четвърт от
цялата дължина на главата.
-голямо странично отклонение на долната челюст
-постоянно виждащи се резци, когато устата е затворена
-извит гръб
-извити прешлени на опашката
-извити настрани лапи макар и леко
-много извити навътре лапи
-плоско лежащи на земята пръсти
-много отворен ъгъл на задните крайници – изправени ъгли
-много затворени ъгли, като че кучето е приклекнало
-скована или клатушкаща се походка
-прекалено накъсо дишане или хриптене
-бяло на върха на опашката или на предната част на предните крайници, на корпуса и
на пищялите
Дисквалификации
-дълга и тясна глава с недобре изразен стоп, с муцуна по-голяма от 1/3 от общата
дължина на главата(което означава липса на типична глава)
-муцуна, чиято линия е паралелна на горната линия на черепа, римски нос
-усукани челюсти
-липса на ъндершот(издадена долна челюст)
-видими кучешки зъби при затворена уста
-език, постоянно висящ на вън когато устата е затворена
-възлеста опашка или извита
-атрофирала опашка
-цигулкообразна предница със сковани, наклонени лапи
-задни ъгли отворени
-бели петна по главата тялото, или друг цвят освен бежово
