Oтглеждам и развъждам ротвайлери. Живея в гр. София. Макар и само като мое хоби, активното ми занимаване с ротвайлера датира от далечната 1992 година, когато расовите ротвайлери в България се брояха на пръсти...
Още от онези дни датира и „заветната" за много хора регистрация във FCI (Международна Федерация по Кинология ) на името на моя развъдник - „v. Tishevitsa". Без да се впускам в подробности
мога да кажа за себе си, че съм от пионерите на породата ротвайлер у нас и, че положих немалко усилия, развъдените от мен кучета да са на световно ниво по отношение на екстериор, характер и работни качества.
Работата с ротвайлерите за мен е тясно и неразривно свързана със сдружението с нестопанска цел - Национален Клуб „РОТВАЙЛЕР" (НКР), където се стремя да вземам активно участие в полза на породата. В УС на Клуба съм заемал длъжностите Зам. Председател, Отговорник за връзките с IFR и Отговорник по спортната дейност,Председател на Съдийската комисия на клуба. Признат съм за съдия по екстериора на нашите кучета, както на клубно така и на национално равнище. Многократно съм съдийствал провежданите в НКР тестове за социализация и изпити за развъдна годност, задължителни за ротвайлера.
Внесените и развъдените от мен ротвайлери са онези, които изградиха името ми сред хората в България, нарекли себе си кинолози. Моите кучета са онези заради които съм обичан или мразен - според моментното настроение или поза в живота на съответните „хейтъри", както напоследък ги наричам. Моите кучета са онези заради които често ставам по тъмно и заради които понякога не спя по цели нощи. Те ме научиха с открито сърце да се радвам, а също и да плача заради загубата на истински приятел. Те са онези, които освен малкото ми истински приятели, ми дават сили да продължа напред, защото винаги са до мен. В добро и лошо. Както в моменти на слава, така и когато не си на върха. Те са онези които ме научиха, че не е важно винаги и на всяка цена да си пръв. Този зор е за хора с объркано его и тепърва предстоящ им, дълъг път на развитие.
Моите кучета са онези, които ми показаха, че по-важното е да си сред най-добрите, без значение дали има кой да го види или оцени. Дадоха ми да разбера, че е по-важно да си стъпил на верния път, а той нито започва, нито свършва с „МОЕТО ГАРДЖЕ СИ Е НАЙ-ХУБАВОТО" ... всичко останало е суета. А тя е за глупаците.
