Dog's almanac (2024)

07/10/2022

Норвежкият Лундехунд

Норвежкият лундехунд е много рядка, малка порода тип шпиц с няколко уникални характеристики, включително шест пръста на всяка лапа. Традиционно са били използвани за лов на бутер на отдалечените острови на родната им родина.
В средата на 19-ти век в резултат на прекратяване на лов с помощта на кучета, порода норвежки лундехунд беше много близо до изчезване. Но от средата на 20-ти век в Норвегия бе установено, няколко представители на породата, както и писанията на куче обучители и животновъди порода е пощадена. Сега норвежки хъскита са главно в скандинавските страни и се използват като домашно куче.

Обучение:

Норвежки лундехунд имат добър имунитет. Те не са склонни към генетична и настинки. Но понякога имат проблеми с храносмилането. Ако времето не забележите, че кучето е лошо да се яде, за да отслабнете, тя може да доведе до катастрофални последици.

Отглеждане:

Апартаментите не са подходящи за тези кучета, тъй като те се нуждаят от свободно пространство и много движение, за да изразходват натрупаната си енергия всеки ден. Затова най-подходящото жилище за породата би била къща с голям двор или ферма. Желателно е стопаните им да са натрупали известен опит в отглеждането на кучета, тъй като възпитанието им не е лека задача, могат да бъдат доста упорити ако поискат. Козината им не изисква специфични грижи и се поддържа много лесно.

01/12/2021

Породата Папилон
Кога се появиха кучетата с папилон, не се знае точно. Някои експерти смятат, че това са потомци на спаниелите, живели през XIV век при двора на френските крале. Други твърдят, че предците на всички спаниели са били тибетски свещени кучета, които са живели в манастири. Първата версия е официално приета. Фактът, че миниатюрните кучета са били любими на благородниците, има много доказателства под формата на картини на велики художници, рисунки и исторически записи.
Името си са получили поради щръкналите си уши, които приличат на крила на пеперуда (от фр. papillon – пеперуда). На ръст са дребни. Космената им покривка е дълга, коприноподобна и права. Само на муцината и предната страна на крайниците космите са къси. Ушите, опашката и задната страна на краката са силно окосмени. Главата е малка, ушите са дълги, високо поставени и щръкнали. Опашката е дълга, завита сърпообразно на гърба. Окраската на козината е бяла с петна от различни цветове.
Папийонът лесно се поддава на обучение и дресура и е задължително той да усвои някои команди и навици, за да се избегне превръщането му в малък тиранин. Още от началото трябва да покажете на Папийона си, че вие сте лидер в отношенията. Обучението трябва да се провежда търпеливо, но твърдо. Не се допуска физическа агресия спрямо кученцата от породата Папийон, тъй като те са много чувствителни и ще направят връзка между командите и физическата болка.

Това напълно може да ги откаже да изпълняват по-нататъшни кучешки команди, както и да ги направи напълно асоциални. Възможно е понякога Папийон да откаже да изпълни командата, която сте му дали, но не за да доминира, а защото ще помисли, че това е много интересна игра. В такъв случай е добре да покажете на кучето, че сега е време за обучение, а не за игри, и след добре изпълнената команда да му отделите достатъчно време, за да поиграете с него.
Това са много нежни кучета, които се нуждаят от човешка ласка. Те трудно могат да издържат на раздяла, грубост, агресия срещу тях. За папилона е важно да знаят, че го обичат и ценят. Той е контакт, бързо се социализира и се адаптира към всякакви условия.

Но той е привързан към определено място. Ако обаче се планира промяна на местоживеенето и собственикът ще бъде до животното, той сравнително спокойно ще прехвърли промените. Както всяко куче-компаньон, той ще придружава любимия си собственик, където и да отиде: на улицата, риболов или магазин.

15/07/2021

Лагото романьоло

Лагото Романьоло е популярен домашен любимец, който е любвеобилен и подходящ за семейства с малки деца. Лагото Романьоло обича да пътува и не е конфликтно, така че е подходящо за хора, които обичат пътешествията и дългите разходки сред природата.

История на Лагото Романьоло

Смята се, че кучетата от породата Лагото Романьоло са попаднали в Италия благодарение на турските мореплаватели. Те живеели на корабите им и се грижели на тях да няма вредни гризачи и охранявали плавателните съдове. Лагото Романьоло дължи името си на италианската дума лаго, която означава езеро. Според изследователи на породата тя произлиза от така нареченото торфено куче, което е живяло преди повече от 8 хиляди години. Днес Лагото Романьоло е известно и като Италианско водно куче.
В Италия векове наред Лагото Романьоло е било използвано за лов, тъй като смело влизало във водата и донасяло застреляните птици.

Стандарт на Лагото Романьоло

Мъжкарите от породата Лагото Романьоло достигат до 46 сантиметра височина, но има екземпляри, високи почти 50 сантиметра. Мъжките представители на породата тежат до 16 килограма. Женските са високи до 46 сантиметра, но за перфектни се смятат тези, които са високи точно 43 сантиметра. Женските тежат до 11 килограма. Главата на Лагото Романьоло не е твърде едра, с издължена муцуна. Носът едър и е в синхрон с оцветяването на козината на кучето. Очите са големи, с овална форма. Те са тъмно кафяви, светло кафяви или златисти на цвят.

Ушите на Лагото Романьоло са клепнали, с триъгълна форма и заоблени ръбове. Опашката е изтънена към края и е доста дълга. Зъбите на Лагото Романьоло са едри, челюстите са мощни. Гръдният кош е добре развит, крайниците са издължени и мускулести. Козината на кучетата от тази порода е много гъста, къдрава и е груба на пипане. Долният слой козина е много гъст и е водоустойчив. Цялото тяло на Лагото Романьоло е покрито с кичури. Козината може да е тъмно кафява, светло кафява, бяла, както и бяла на рижави или кафяви петна. Възможно е на муцуната да има по-тъмна или по-светла маска.
Любопитни факти за Лагото Романьоло
Лагото Романьоло има невероятно силно обоняние. Кучето от тази порода може да надуши трюфел, който се намира до 60 сантиметра под земята. Заради силното си обоняние Лагото Романьоло се използва от полицията за търсене по следа, помага и при търсене на наркотици и други вредни вещества.

Лагото Романьоло с лекота завързва приятелства с други кучета и никога не се държи агресивно спрямо тях. Лагото Романьоло може да се разбира и с котки. Лагото Романьоло се отнася сдържано към непознати. Лагото Романьоло е добър приятел на децата и никога не би ги наранило, дори те да проявят известна агресия към него.

Любопитни факти за Лагото Романьоло

Лагото Романьоло има невероятно силно обоняние. Кучето от тази порода може да надуши трюфел, който се намира до 60 сантиметра под земята. Заради силното си обоняние Лагото Романьоло се използва от полицията за търсене по следа, помага и при търсене на наркотици и други вредни вещества.
Лагото Романьоло с лекота завързва приятелства с други кучета и никога не се държи агресивно спрямо тях. Лагото Романьоло може да се разбира и с котки. Лагото Романьоло се отнася сдържано към непознати. Лагото Романьоло е добър приятел на децата и никога не би ги наранило, дори те да проявят известна агресия към него.

Хранене на Лагото Романьоло

Лагото Романьоло изобщо не е капризно по отношение на храната. Това куче обаче е голям лакомник, затова трябва да внимавате и да не го прехранвате. Лагото Романьоло с удоволствие ще хапва гранулирани и консервирани кучешки храни, а също така и натурални продукти.

14/07/2021

Тайландски Риджбек

Стандарт на Тайландски Риджбек

Тайландски Риджбек е куче с атлетично тяло и силна мускулатура. Мъжките представители на породата са високи до 61 сантиметра и тежат до 32 килограма, женските са високи до 56 сантиметра и тежат до 28 килограма. Главата е едра, носът е тъмен и голям, очите са тъмнокафяви или кехлибарени. На челото и на шията си Тайландски Риджбек има гънки. Ушите са големи, разположени са високо и леко са наклонени напред. Крайниците са дълги и мускулести, гръдният кош е добре развит, коремът е прибран.

Козината на Тайландски Риджбек е много къса и на пипане е като кадифе. На гърба тя образува характерен за породата гребен, известен като ридж. Това е ивица от козина, която расте в посока, обратна на останалите косми по тялото на кучето. To може да има някой от трите типа козина, типични за породата - суперкъс - не повече от 2 милиметра, кадифен - до 1 сантиметра, и стандартен - до 2 сантиметра

Тайландски Риджбек е умно и атрактивно куче, което напоследък е популярно като домашен любимец. Тo е известен със своята красота, атлетичност и интелект и е официално признат за национална порода на Тайланд.

История на Тайландски Риджбек

Смята се, че Тайландски Риджбек е порода, която е възникнала преди около 4 хиляди години. Тя е сред така наречените аборигенни породи, които не са се променяли през вековете и не са се кръстосвали с други породи, поради което са запазили първоначалния си вид.

За местното население кучетата от породата Тайландски Риджбек били много важни, тъй като били използвани за охрана на домовете, за лов и за придружители по време на дълги пътувания. Тайландски Риджбек бил използван за лов на елени, диви прасета, тапири и птици. За разлика от Родезийски Риджбек, Тайландски Риджбек не подгонва дивеча, за да го убие ловецът, а сам го настига и го убива.

През вековете Тo се е използвалo като помощник на овчарите, а също и за преместване на товари, като бил впряган в малки каручки. Въпреки древния си произход тази порода не била признавана много дълго време. През 1989 година породата Тайландски Риджбек била официално призната в Азия, а едва през 1993 година била регистрирана официално и бил утвърден стандартът й. Тайландски Риджбек е рядка порода извън родината си и в Европа и САЩ има не повече от 2000 официално регистрирани представители на тази порода.

Стандарт на Тайландски Риджбек

Тo е куче с атлетично тяло и силна мускулатура. Мъжките представители на породата са високи до 61 сантиметра и тежат до 32 килограма, женските са високи до 56 сантиметра и тежат до 28 килограма. Главата е едра, носът е тъмен и голям, очите са тъмнокафяви или кехлибарени. На челото и на шията си Тайландски Риджбек има гънки. Ушите са големи, разположени са високо и леко са наклонени напред. Крайниците са дълги и мускулести, гръдният кош е добре развит, коремът е прибран.

Козината на Тайландски Риджбек е много къса и на пипане е като кадифе. На гърба тя образува характерен за породата гребен, известен като ридж. Това е ивица от козина, която расте в посока, обратна на останалите косми по тялото на кучето. Тайландски Риджбек може да има някой от трите типа козина, типични за породата - суперкъс - не повече от 2 милиметра, кадифен - до 1 сантиметра, и стандартен - до 2 сантиметра.

Козината на Тайландски Риджбек може да е червеникава - това е най-често срещаният цвят. Срещат се представители на породата, които са черни, сивосинкави или с цвят Изабела. Това е много рядък цвят, в него се съчетават нюансите на чаена роза и розово грозде. Кучета с такава козина имат кафяви нокти и нос, който е в тон с цвета на козината.

Грижи за Тайландски Риджбек
Тайландски Риджбек е перфектен за отглеждане в апартамент, стига да му се осигурява достатъчно време за разходки и тичане навън. Кучето от тази порода има нужда от поне 2 часа активна разходка. Тайландски Риджбек е много активно куче още от ранна възраст. Не се препоръчва обаче да се натоварва прекалено с физически упражнения това куче от малко, защото това се отразява негативно на ставите и костите му. Порасналият Тайландски Риджбек с удоволствие ще тича със стопанина си, който се увлича от джогинг или колоездене.
Кучетата от тази порода не могат да живеят на двор козината им не може да се справи с капризите на времето, а и защото много страдат, когато не са в близост до стопанина си. Препоръчва се поне веднъж седмично да се дава на Тайландски Риджбек възможност да потича сред природата.

Oбучение на Тайландски Риджбек

Обучението на Тайландски Риджбек може да започне от третия месец. Малките кученца от тази порода са много активни и бързо губят интерес, затова обучението трябва да е под формата на игра и да трае кратко в началото, като постепенно се увеличава както времето за обучение, така и сложността на командите.

Хранене на Тайландски Риджбек
Препоръчва се да се храни с висококачествени храни за домашни любимци, особено докато е малко кученце и има нужда от важни вещества за формиране на здрав и силен организъм. Може да храните Тайландски Риджбек и с натурални продукти, като трябва да избягвате свинското и овнешкото месо, тръбните кокали, прясното мляко, пържените, пикантните, сладките и тестените продукти, пушеното месо и риба, както и прекалено горещата и прекалено студената храна. Ако храните кучето от тази порода с натурални продукти, трябва да му осигурите необходимите за доброто му здраве минерали и витамини.

Любопитни факти за Тайландски Риджбек
Тайландски Риджбек има красив кадифен лай, но много стопани не са чували дори веднъж любимеца си да лае. Тайландски Риджбек е перфектен за хора с алергии, тъй като той не мирише, козината му пада само веднъж годината при смяната през март, и това трае само две седмици. Тайландски Риджбек е чистоплътно куче, то винаги заобикаля локвите и мръсните места по време на разходка.

Тайландски Риджбек издава много интересни звуци - той почти мърка, издава звуци, които приличат на нещо средно между пеене и виене, и според повечето стопани на тези умни кучета любимците им се опитват да им говорят, като издават странни звуци, които са различни и се редуват един след друг.

Тайландски Риджбек прилича на котка по характера си - той не винаги се отнася с доверие към гостите и дълго разглежда непознатите, преди да прецени дали да се приближи към тях. Точно като котките Тайландски Риджбек не обича водата. Дори в горещ ден кучето от тази порода няма да влезе в басейн или водоем.

Тайландски Риджбек е скъпо куче и цената му достига от 2 до 20 хиляди евро в зависимост от родословието на родителите. Тайландски Риджбек обича децата и се разбира добре с други домашни любимци, но навън може да подгони някоя котка.

20/02/2021

Китайско качулато куче Chinese crested do

Китайското качулато куче трябва да се храни с балансирана храна, богата на витамини и минерали, за да е здраво и в добра кондиция. То обича всички видове плодове и пресни зеленчуци. През лятото голото китайско качулато куче се нуждае от предпазна козметика. То обича слънцето и топлината, но когато излиза на слънце, кожата му трябва да се намаже с крем против изгаряне. Правилото е като при хората – колкото по-светъл е цветът на кожата, толкова по-висок да е предпазващия фактор на крема.
Добре е да се къпе през ден с неутрален шампоан и да се използват почистващи течности. Порите на кожата не бива да се запълват с мръсотия, защото може да се появят пъпки. При косматите кучета „козината“ трябва да се реши редовно, за да не се сплъсти. След изкъпване кучето се подсушава. Окосмяването по лапите и в ушите, което е гъсто и дълго и при двете вариации, трябва добре да се почиства. „Голчото“ не е болнав, но при температури под нулата или при дъжд и силен вятър трябва да се облича с топла дрешка, когато излиза навън. За лапичките трябва да се полагат по-специални грижи. Кучето не понася солта и химикалите по улиците и затова лапите трябва хубаво да се измиват след разходка. Голямо предимство на голчовците е, че нямат типичната кучешка миризма. Не ги нападат бълхи и друзи външни паразити.
И при двата вида има различни цветови вариации – тъмносиво до светлосиво, бяло, кафяво, трицветно, чер но, черно с петна, „златно“, черно-бяло и др.
Китайското качулато куче е много общително, обича присъствието на хората и телесния контакт с тях. Понеже е издръжливо и със спортен характер, в САЩ често се използва в състезанията по аджилити. Може да бяга и до колело при средна скорост. По характер е чувствително и любвеобилно. Има хармонично тяло и движения. Голите вариации имат предимство във видимата мимика на лицето – някои стопани твърдят, че без проблеми могат да познаят настроението на любимеца си по изражението на лицето му. Китайските качулати кучета са дружелюбни към други породи кучета и добре съжителстват с тях.
Важна особеност при тези кучета е по-високата повърхностна топлина- 39-42 градуса.
Китайското качулато куче се отличава от останалите породи голи кучета (перуанско и мексиканско). То съществува в две признати вариации – голо и окосмено и се отглежда само в големина до ЗЗсм.
Селекция
Женските китайски качулати кучета се разгонват много „изразително“. Понякога се нуждаят дори от гащички. Мъжкият голчо, покрай чийто нос мине разгонена женска, се влюбва изведнъж. Той вече не вижда и не чува нищо, не реагира на заповедите на стопанина си и не забелязва нищо друго освен обекта на своите чувства.
Много вълнуващо е очакването на раждането на кучилото, защото никога не се знае дали кученцата ще са мъжки или женски, дали ще са голи или паудерпъф и с каква окраска ще бъдат. Женските почти винаги се справят лесно с раждането и са обичливи майки.
Голите кученца се развиват по-бързо от своите космати братчета и сестричета, по-рано проглеждат и прохождат, по-рано започват да се хранят от паничка и изобщо са по-живи. Известно е, че повечето „китайчета“ спят до рамото на стопанина си, с глава до врата му, като блажено му дишат в ухото или пък се свиват на кълбо до корема му.
Стандарт на голото китайско качулато куче
Характер – весел, жив, интелигентен, резервиран към чужди хора, ненападателен.
Общ вид – активен и елегантен, с фини кости и гладко тяло без козина, с изключение на главата, лапите и опашката.
Типове – признати са два типа.
– по-фин, много елегантен, с по-дълги крака (еленски тип)

12/12/2020

Китайско голо качулато куче:

Стандарт:
Достига до 30 сантиметра височина и тежи от 4 до 5 килограма,голо или с козина.

Грижи:
Често разресване на козината,редовно къпане - поне веднъж на 10дни и мазане на кожата с с хипоалергенни слънцезащитни кремове, редовно почистване на зъбите с четка и рязане на нокти

Обучение:
Лесно се поддава на обучение и дресировка.

Хранене:
При проблеми със зъбите, което е често срещано, се препоръчва да се храни само с консерви или с мека храна. Задължително е в менюто да има витамини А, D, E, а също калций и фосфор за правилно развитие на зъбите и костите.

Заболявания:
Наследствени заболявания, характерни за тази порода : усукване на колянната капачка, хроничен конюктивит, различни видове алергии, проблеми със зъбите,трудно раждане, склонност към слънчеви изгаряния и към напълняване

Недостатъци:
Не понася самотата, смяна на стопани, без социализация биват прекалено страхливи,склонност към прекомерно копаене.

Любопитни факти:
Сред малките новородени може да има както голи представители на породата, така и пухкави.

Monday	01:00 - 13:00
Tuesday	01:00 - 13:00
Wednesday	01:00 - 13:00
Thursday	01:00 - 22:00

Dog's almanac

07/10/2022

01/12/2021

15/07/2021

14/07/2021

20/02/2021

12/12/2020

Address

Opening Hours

Website

Alerts

Shortcuts

Share