29/01/2023
Пупси е стоварен с колибката си, в която всъщност беше открит, директно в циганската махала преди повече от година и половина от последният си „стопанин“. 😔 Силно казано стопанин, защото адекватната грижа за домашен любимец със сигурност не се изчерпва единствено до притежанието му. Верига, нашийник, колиба в разграден двор - какво му трябва повече на човек, за да си изхвърли кучето... Е, все пак е имало и човек, на който е бил поверен, но невъзможността му да полага грижи е налице.
Безвремието му в пек без вода и студ без одеало приключи преди около 3 месеца, когато съвсем случайно беше забелязан от наш приятел. Интересното в случая е, че Пупси е оставен в малко, отдалечено от града селце, през което рядко минават странични хора. Сами разбирате, че откриването му е „луд късмет“ в истинският смисъл на думата. 🍀
При стартовото обгрижване, за което благодарим на Христо, беше направен 4 Д тест (отрицателен за всеобщо щастие), премина и антибиотичен курс заради силно възпаление на очите и общото отпаднало състояние. Козината му беше прегоряла от слънцето, а мускулатурата атрофирала. Блясъка в очите му беше загаснал. Надали щеше да преживее идващата зима.
Открихме обаче и наличие на микрочип. Веднага направихме справка в Bulgarian Kennel Club English Bull Terrier/BKCEBT , където с учудване установихме, че е регистриран като внесено от чужбина куче.
Пупси е закупен от лицензиран FCI развъдник в Чехия преди 7 години и е регистриран в националният клуб на породата от човека, който го е внесъл в страната. След това следите му се губят. Какво се е случвало с него - къде е живял през цялото това време и колко собственика е сменил, няма как да знаем със сигурност. Научихме базовата информация, която ни беше необходима, за да си направим съответните изводи.
Изключително рядко е подобни кучета имат такава съдба. Все пак някой навремето си е направил труда да проведе кореспонденция с чужд развъдник, да го одобрят за стопанин, да го вземе от там и т.н. Закупуването на куче от чужбина е по-различно във всеки един аспект. Предполага една доста по-голяма ангажираност, дори още преди кучето да пристигне у дома. Цялата сложност при сдобиването с такова куче в никакъв случай не предполага изоставянето му с лека ръка впоследствие.
И тук не става дума за разделение на животните по произход, за родословни и породоподобни представители на породата. Говорим за изпадналите в беда като цяло. Кръга от адекватни хора, с които старият „собственик“ на Пупси е имал възможността да комуникира – 1-во лицензиран чуждестранен развъдчик, който винаги би помогнал; 2-ро – контакта с „Български Киноложки Клуб Английски Бултериер“, където също биха откликнали при всякакви затруднения, са един огромен ресурс, наличието на който със сигурност би предотвратил съдба на колиба. Наистина недоумяваме защо този човек не е потърсил адекватна помощ или съвет от някой. Та те са били са една ръка разстояние от него...
Уведомихме развъдчика на Пупси в Чехия, който сподели че е загубил контакт със човека, който го е взел и беше щастлив от факта, че момчето ще има шанс за нов живот.
Тук е момента да благодарим на Лина, която отвори дома си за него и го обгрижи приемно, преди да се пренесе в новият си дом. При нея Пупси получи необходимите грижи, за да укрепне още повече и да се сдобие с няколко килца отгоре.
И сега най-важното... 🏡🙋♂️
Благодарим на Александър, неговият нов стопанин, че се появи толкова бързо 😇, отвори сърцето си за него и му предостъпи изцяло владението върху дивана. Пожелаваме им дълги години щастие, неслизане от меката мебел...и от масата. 😆
