Дневникът на кокер-шпаньола Тервел

12/07/2023

Точно в три без петнай‘се сутринта когато най-блажено сънувах сандвич с две пържоли и плескавица между тях, вътрешната ми аларма изригна толкова силно, че чак подскочих. Ние, кучетата, имаме такава аларма – тя е будна дори когато спим и се ослушва за всяка опасност и несправедливост, която се извършва около нас.
И сега когато тя извибрира вътре в мен, рязко наддигнах глава и наострих уши. Огледах се бавно и сканиращо. Сестра ми спеше както винаги на мемори-възглавницата на тати, защото тя е пЛинцеса и не може да спи на гол матрак. Ние пък всички мълчим и не обелваме дума на тати когато се върне и започне да се пита защо възглавницата му е запомнила някакви странни извивки. По едно време се чудех как не загрява защо е така намирайки бели косми там, но пък после установих, че тя цялата къща е в бели и кафеви косми, така че ми стана ясно защо на двукраките не им прави впечатление.
Оп, отплеснах се!

След като установих, че сестра ми спи (а тя има навика посреднощ да скача и да лае бясно по нещо, което е сънувала), продължих да сканирам. Къщата беше притихнала. Паякът, който си плетеше мрежата в ъгъла зад гардероба и за който не съм казал на мама за да не полудее, се беше уморил да плете и също спеше.
Навън беше тихо като безвремие. Бризът от морето беше спрял, чайките спяха набирайки сили да се събудят с изгрева и да започнат на крякат и дори басът на крайбрежните дискотеки беше позамлъкнал.
Бебето отгоре също спеше доволно и сънуваше шишето си с мляко. Точно така се прави! Всеки уважаваш себе си индивид трябва да сънува храна, защото казват, че сънищата се превръщат в действителност рано или късно. Аз затова всяка вечер сънувах моя високопротеинов безвъглехидратен сандвич и се събуждах с надеждата да се е материализирал пред мен.

Сканирането продължаваше. С нарастващо безпокойство открих, че мама я няма в леглото. Тя понякога не спи в къщи, ама тогава кака се мести на голямото легло, защото онази пЛинцеса (нали запомнихте) спи само на възглавница и кака като спи в нейното легло и ние се преместим, че мама я няма – цяла вечер се води битка кой да спи на единичното легло и на какината възглавница. Та затова кака с не особено голям ентусиазъм се мести на голямото легло на мама и тати когато останем само тримата.
Но понеже кака я нямаше сега, значи мама сигурно е отишла да пишка и ще се върне скоро. Това обаче никога не е стресирало вътрешната ми аларма до степен да ме събужда разтревожено, затова започнах да се разтревожвам все повече.
Изведнъж дочух далечен шум! Нещо ставаше, алармата ми беше права. Както си лежах, протегнах врат, повдигнах уши (доколкото моите уши могат да се повдигат де) и усилено започнах да душа въздуха.
Изведнъж усетих как козината ми настръхва, защото усетих ПРЕДАТЕЛСТВОТО! То ми дойде като електрически импулс в мозъка и въпреки, че беше на чисто психологическо ниво много скоро щях да изпитам и невероятна физическа болка. Ако можех да плача – със сигурност сълзите ми вече щяха да се пускат по бузите, защото не очаквах толкова безцеремонно, безотговорно и безчувствено в тъмното мама да отвори хладилника тайно от мен!
И да яде!!!

29/06/2023

За всичко е виновна майката на мама, защото я е родила посред лято. А посред лято мама маха килимите от пода и ние оставаме само на един гол паркет, който е предпоставка за подхлъзвания и зле разбрани действия, които са планирани като прекрасни и полезни, ама като се занесеш по пода инерцията не прощава и добрите намерения се превръщат в бели. Не съм виновен аз!
Всичко започна мирно и щастливо с рождения ден на мама. Като на всеки рожден ден имаше торта, която миришеше прекрасно още в кутията, а пък като я извадиха – тогава едва се удържах да не я налапам. От всеки край на апартамента можеше да се усети прекрасния мирис на дебело намазаната сметана, бадемовите ядни и замръзналите в желе плодове. Но аз си лежах кротко и дисциплинирано, защото трябваше да демонстрирам, че обучението на голямата кака работи и вече съм едно уравновесено без-беладжийско куче.
Проблемът дойде като запалиха свещите. Тези хора не мислят за безопасност и безаварийност, казвам ви! Огън върху тортата означаваше риск от пожар и зяносване на прекрасните калории, затова реших да взема проблема в своите лапи.
На всички е известно, че огън върху свещи се гаси с насочена силна струя въздух, което човеците наричат „духни свещите и си пожелай нещо“. Като самоотвержен спасител трябваше веднага да реша как да произведа такъв въздух. Направих бърз анализ как кучетата произвеждат вятър - има три основни начина:
1. Махат с опашка, само дето аз нямам опашка отпреди да стана водач на тази глутница. Което е добре де, защото тази опашка ще тежи, ще трябва да я махам наляво-надясно, което ще хаби калории и ще влошава и без това гладното ми положение
2. Силна насочена струя въздух се получава и от много близко до опашката място. Проблемът е, че всички се оплакват от този въздух, започват да викат „Тервеле, пак ни обгази“ и „слагайте противогазите“ сякаш мога да контролирам ситуацията! Това е чисто физиологичен процес на освобождаване на напрежението и намиране на място на следващата порция гранули в червата, така че – не знам какво очакват от мен?! Да го спра ли?!?! Но като се замисля, този метод на угасяне на свещите няма да сработи, защото както вече казах – то не се планира, а идва когато си трЕбе, пък и казват, че съдържа отработени газове, което може да усили пламъка, а не да го погази.
3. Остава последния метод, който ми е даден от Дядо Боже, а именно големите ми прекрасни уши, които могат да формират въздушен поток при разклащане.
След като намерих правилния метод за въздействие върху опасната ситуация, направих план – ще се изправя с предните лапи на масата, ще разклатя усилено глава за да се формира завихряне и това ще угаси огромните в моите очи пламъци върху тортата. С угасянето на свещите щях да си пожелая да ми сипят и на мен мъъничко парченце торта няколко пъти.
Речено-сторено, ама като подскочих за да се вдигна на масата, задните крака поднесоха и вместо на стъпя на ръба на масата, муцуната ми заедно с част от гърдите цопнаха в тортата.
Искам най-отговорно да заявя, че не съм виновен и то е защото мама махна килимите! Въобще не съм искал и планирал да крада торта и да развалям съвършената й форма с добре омазани яйчни белтъци и сметана. Като доказателство мога да приложа факта, че в устата ми не влезе нито една молекула торта, а всичко се омаза под брадата ми и гърдите, които няма как да достигна с език. И не стига, че исках да спася тортата от запалване, ами и сега бях допълнително наказан, че дори и след като ме окъпаха мириша на торта, а не мога да се достигна за да се оближа. А това, ако не е психическа травма, кое да е!!?!?
Но от цялата ситуация излезе и нещо полезно. След като мина еуфорията около къпането, всеки от човеците си взе разпльокана част от оцелялата торта, а кака каза:
- Само торта с косми не бяхме яли!
Ето, видяхте ли? Моята самоотверженост им донесе още едно кулинарно преживяване, което иначе щяха да пропуснат да опитат.
Абе спасител на глутницата съм аз, къде съм аз – къде са те бе ехехеееее

27/06/2023

Много ме дразнят тия птички и искам да ги изловя всичките, защото съм птичар по природа и порода.
Ама повече ме мързи.

23/06/2023

Когато се разстройвам се налага често да излизаме с мама навън. Това е много хубаво по две причини – първо не взимаме сестра ми и си прекарваме много добре само двамата с мама и второ – мама казва на всички, че това ѝ е детската мечта и аз се радвам много, че ѝ изпълнявам мечтите.
А да съм сам с мама ми липсва. Не че имам нещо против сестрата, ама като я нямаше мама ме чешеше с две ръце т.е. обхващаше повече място, а сега като почнем да се гевезим и Меги се намества и тя да се гевези и мама чеше двамата с по една ръка. Затова винаги търся повод да си оставаме само двамата с мама за да си говорим за наши неща и да се чешем т.е. тя да ме чеше и гали. Та като се разстроя започвам да драскам по вратата, мама (независимо какво прави) зарязва всичко и излиза с мен да ѝ изпълняваме детската мечта да виси пред блока. Е, понякога едва устискам, защото ако мама е заспала, първо минава през нейната тоалетна без да си прави сметка, че скоро няма да има нужда да излизаме, а ще трябва да се чисти, ама…какво да я правя – сънена е и мозъка ѝ не работи добре.
Като замина мама на командировка и ни заряза при голямата кака аз веднага направих план за действие за да компенсирам дългото двудневно отсъствие на мама и да си прекараме двамата много време сами пред блока и около него. Самолетът на БДЖ или май беше влака на БГ-Еър (все ги бъркам както бъркам Калофер с Калифорния) обикновено закъснява, затова оставих един час буфер преди да се разстроя.
Мама и кака продължаваха да си говорят и нещата взеха да се нареждат точно както си трябва:
Кака: ще трябва да се изведат кучетата и да се вземе тати от гарата
Мама: аз кучетата, ти – тати
Кака: добре
Само че – греда! Самолетът закъсня още повече (то на това БДЖ не може да се вярва), а моят план беше вече впуснат в действие корема започна да се обажда. Затова след половин час аз вече издрасках по вратата, а кака написа:
„излизам с Тервел, че е на зор“.
„Чудесно – отговори мама – пак ще ми се сбъдне детската мечта да вися цяла вечер пред блока“.
Видяхте ли какъв съм дОбър да сбъдвам детски мечти! Кажете вашите – ще сбъдна и тях!

22/05/2023

Мама си направи градина на терасата. Има цветя и зеленчуци и тя е забранила на всички под угроза от гладно наказание да не се пипа нито едно растение. Дори тати излиза само да сглоби някоя поставка или да опъне някое въже и след това се изнизва по най-бързия начин, защото мама не прощава, ако някой ѝ повреди нещо и като нищо ще остави и тати без вечеря. Че и без закуска.

Сега било най-нестабилното време и мама по няколко пъти ходи да проверява температурата за да не ѝ изстине разсада. Даже има два термометъра за да е сигурна, че във всички части на терасата не е под 10 гтадуда.
Айде моля ви се! Че на кой би му било студено през май? Само на мама и на кекавите краставици дето извадили по три листа и вече се правят на важни.

Тази година мама е горда от себе си, защото всичко ѝ поникна и вече има цветове. Даже коприва нася, сигурно за да ми отмъщава за оня път дето я прекарах през едно копривено поле. Само магданозът не ѝ върви, тя му сменя мястото, саксията, пръстта, кисне семенца, бае им, прочете десетки съвети по интернет… Абе луда работа, като се е захванала с тоя магданоз, сигурно пет пакетчета е посяла и все няма магданоз.

Поне тоя път не може да обвини мен, защото аз магданоз не ям, то е известно на всички още от кражбата на онези злополучни магданозени кИфтета, дето не само че бяха горещи, ами и гадни за ядене, язък, че се хабих да ги крада!

Обаче историята се обърна когато мама спипа нейно пЛинцешество Меги да си похрупва сладко от саксията. И понеже е руса – хич не се и крие, а звучно примлясква ли примлясква.

Аз останах много доволен, 'щото мама видя, че не всички бели ги правя аз. Даже сега, докато храносмилам недостатъчната порция гранули, лежа и се чудя…. абе… то може и другите бели да не съм ги правил аз, м? Може да е бил някой друг?

Вие какво мислите?

21/05/2023

Обичам разходките в гората с кака.
Не че нещо, ама мама не обича да се разхождаме в гората.
Първо, защото почти винаги съм на каишка. Мама умира от страх да не се загубя, макар че е много ясно кой е загубения от нас двамата. Моя следотърсачески нос винаги ще открие следата и ще намери пътя до храната, докато носа на мама надушва само едно - белите. Пък аз бели не правя по рождение, значи кой е загубения, м? М?
А второто е, че веднъж, само веднъж, минах спешно през една коприва и забравих, че мама е на другия край на каишката. То беше пискане и крякане, оплаквания, вайкане... Въобще никой не обърна внимание на спешността на случая, пък то си беше абсолютно наложително да стигна пръв до една кафява кравешка тортичка на края на гората преди някой друг да я намери и да използва миризмата ѝ по неговото тяло.
Но с кака е друга работа. Прочетете :-)

https://www.facebook.com/NieSKucheto/posts/pfbid02Eg23tKdNz5SBnYERYNw7UU7ksQdgtbgs6PtpWSe659jomR5qvFa1ax6Q6fuTCpUEl?__cft__[0]=AZXfddWBBvHYU9SZ_RNwBaP1SwH9wFfHt3pJf1gIdYkTKyBoFxX4lE8QFXjl9KqmQJoFkD1i6ldO35GZJQmVS-XFVw--rQDv8akoWe8sHpZRbJ9DY9GbqLEYRRKEguG9hmNJw2rjn_OtZt8TFMeScMxsDWFuxM8OxZrcoZOh0S-chXwu2rXpZPbFu4YuEI0DVdI&__tn__=%2CO%2CP-R

С Тервел от време на време хващаме гората... 🌳

Това са нашите "де-стрес" разходки.

Какво е "де-стрес" разходка?

Това е начин за разтоварване на психиката на кучето, а защо не и на човека. Това е разходка, на която на кучето му са позволени всички кучешки поведения и няма ограничения или изисквания. Кучето си е просто куче, а аз си вървя тихо край него.

Защо са важни "де-стрес" разходките?

Много често нашите кучета живеят сред постоянни ограничения - на повод са, някои места (като улицата) са забранени, има дразнители в средата, които трябва да се избягват, има домашни правила... Кучетата нямат свободата просто да си бъдат кучета. Това често е за тяхно добро, целта е да ги предпазим, но си има и ефект върху психиката. Тези ограничения натоварят повечето куче, като моя Тервел. В резултат се появяват раздразнение и фрустрация, които се трупат ли трупат и се проявяват като нежелани и реактивни поведения. Решението е "де-стрес" разходки! Нека кучето си души, въргаля се, тича, спира, проучва... Без ние да изискваме постоянно от него!

Какви умения са нужни, за да можем да заведем кучето на "де-стрес" разходка?

Не можем просто така да пуснем едно куче в гората и да очакваме то да направи добри избори! Важно е първо да се уверим, че то има нужните умения да се справи с тези отговорност и свобода.

1. Близост.
Искаме кучето ми да цени близостта до нас, да се върти около нас и да ни предпочита пред средата. Дори пуснато и проучващо, да решава самостоятелно да не се отделя надалеч.

2. Оптимизъм.
Какво общо има оптимизмът ли? Искаме кучето да възприема новостите на разходката спокойно и уверено, а не да се притеснява от тях! Кучетата, които изпитват страх, фрустрация или друга силна емоция, не взимат добри решения. Искаме да запазят самообладание пред новостите, може би да ги проучат и да си тръгнат, без това да е негативно преживяване. Негативните преживявания не разтоварват психиката.

3. Отделяне.
Кучето може ли да се отдели от разсейване/дразнител, дори без нашата помощ? В гората има много новости, животинки, понякога има и други хора и кучета. Може ли кучето да ги види, да си каже "не е моя работа" и да си продължи по пътя? Това умение е много важно! Алтернативната е куче, което хуква след катерица и не ви чува, когато го викате.

Това не е пълен списък. Някои кучета имат нужда от различни умения, като спокойствие, мислене във висока възбуда, флексибилност и т.н. Всяко куче е индивидуално, както и нуждите му! Това са основните три умения, с които можете да започнете.

Бихте ли пробвали "де-стрес" разходка? Идете някъде, където е безопасно, кучето ви ще може да направи добри избори и няма много дразнители! Ще се учудите колко засилват Връзката с кучето такива преживявания заедно.

А искате ли да работите към възможността за "де-стрес" разходки? На разположение съм, пишете ми! :)


#куче #обучение #обучениенакучета #онлайн

24/04/2023

Защо ме няма ли?
Тя историята е дълга (и вкусна). Моята голяма кака се сертифицира като треньор на кучета по една английска програма.
Мислех си, че това е защото аз съм английски кокер-шпаньол, но всъщност кака обясни, че доста от програмите превръщат кучетата в послушни и навряни в ъгъла плюшени играчки. Много от програмите разчитали на електрически нашийник, бой с вестник по носа на кучето или безпрекословно подчиняване на команди.
Пък кака е добра душа, тя не искала играчка, а куче-приятел и куче-партньор. Затова тя учила доста усилено по тази английска програма за позитивна комуникация (на мама й харесва, тя нали е ненормална на тема "учене") и от две години вече е сертифициран треньор.
Аз в началото не разбрах какво става, защото все се чудех каква беля да направя. Но малко по малко някакси започнах да не се вкарвам в неприятности, защото започнах да получавам награди когато съм спокоен и когато избирам да съм весел и щастлив.
Доверете се на кака, ако искате да станете партньори с вашите човеци. Знам, че е яко да сме водачи на глутниците, но по-яко е да сме и партньори в живота с тях.

https://www.facebook.com/NieSKucheto/posts/pfbid02x4mbrLaUwzsSCPUuqND1LZX7KKvtDcM32jWEMPe5NRcigLygdpbyodgjAAcSAmy5l?__cft__[0]=AZUapo8Jc9YX5WT6I6Vj0pyTn5GKCHucmhNWgjNEmPVesRV0RH5aLbDVFdHT5C_Ix55nIEqIuj-5Hn_A0DhAWCCZtWeuPCNzyZJtJqUHUNPVL4PZUzpMhkvkfQR2My0_pvYD0nmtaHHJ1eJHkebKnFMOX--1X9ea9Ehi9o25mwEpydYwe0rA9t6pugj5I-U0Ww8&__tn__=%2CO%2CP-R

Кучето ми ме е разплаквало...

С моето куче Тервел сме извървяли дълъг път и най-вероятно още толкова дълъг ни очаква. Началото на този път изобщо не беше цветя и рози... Имаше период, когато животът с него ме е докарвал до сълзи. Сълзи от безпомощност, от яд на него и на мен си, от незнаене какво да правя... Познато ли ви звучи?

Вярвайте ми, в началото на пътя ми с него съм ревала с глас. Какво ли не е правил - унищожаваше любимите ми неща, лаеше с часове без да спре, не ме е оставяше да уча/работя.... Правилният подход на обучение промени това. Ето какво се промени чрез обучението:

1. Разбрах го.
Разбрах какво се случва в неговия вътрешен свят и започнах да проявявам съчувствие към неговите трудности, към това, че той просто не може да се държи по друг начин. Разбрах и от какво има нужда.

2. Научих го. Научих и себе си.
Научих го на уменията, които му липсват, научих и себе си как да предотвратявам моментите, довеждащи ме до сълзи. Обучението ни помогна да практикуваме повече от хубавите и желани поведения и да намалим нежеланите.

3. Инвестирах в нашата Връзка.
Може би няма да повярвате, но това беше едно от най-ключовите неща, които направих. Колкото по-силна беше Връзката ни, толкова повече Тервел искаше да прави това, което му предложа, и толкова по-спокоен се чувстваше край мен, защото ми вярваше.

Затова обичам този подход на обучение. Той е много повече от учене на нови умения, той е разбиране, съчувствие, съжителство и градене на Връзка.

Вече ми се плаче от хубаво. Защото нещата се промениха към толкова добро, че си е за плачене понякога. А той ме гледа като луда, докато си подсмърквам! Но на мен ми е хубаво на душата.

Вашето куче докарва ли ви е до болезнени сълзи? Искате ли заедно да променим това?

Пишете ми на най-удобното ви приложение (+359885096986 за viber и whatsapp) и нека потеглим към целта ви заедно.

*

#куче #кучета #обучениенакучета #онлайн #Варна #любимец #любовкъмкуче #история

17/01/2023

Значи!
Човек като си взима куче трябва да е наясно, че се ангажира с някои съществени отговорности като това да разхожда любимеца си, да се грижи за неговото физическо и психическо добруване и да го храни навреме с достатъчна по качество и количество храна. Не е лесно, знам, но в замяна на това човекът получава отговорен водач на глутницата, наречена семейство. Все пак кучето трябва да бъде възнаградено за поемането на тази отговорност, нали?
Затова от почти десет години в тази глутница у нас се бяха установили следните правила сутрин – разходка, бърсане на лапи, закуска. Правило неотменимо като дишането.
До тази сутрин!!!

Разходихме се както обикновено, което значи, че е по-дълго отколкото моите нужди имат нужда ;-) , но да речем, че подпомагаме мама за някаква цел за брой крачки на ден.
Върнахме се като за съжаление този път никой съсед не беше разсипал крекери по стълбището.
С досада изчакахме с Меги почистването на лапите. Мен ако питате – няма нужда от тази процедура, защото така или иначе ние ще си ги почистим по килима и дивана, но…такова е правилото сутрин и ние доброволно търпим тази процедура, защото идва любимата трета стъпка. Всичко в името на яденето все пак!
До тази сутрин!!!

Защото мама след почистването на лапите най-неочаквано затвори вратата и ни остави сами в коридора.
- Това не е по протокол! – излаях аз.
Сестра ми Меги не разбра какво се случва. Тя е руса и малко бавна в главата, но аз не й натяквам за това, защото е в глутницата само от 3 години и още не е научила добре правилата. Ще стане работата, имам надежди за нея.
Отварям една скоба за да обясня, че ние оставаме в коридора когато подчинените човеци отиват на работа. То аз си го докарах това де, защото (както е известно на аудиторията) често обичам да си почиствам зъбите по всякакъв текстил из къщата – чорапи, тениски, възглавници, одеала… С годините на мама й писна от моите дизайнерски промени и реши, че е най-добре да съм в обезопасената среда на коридора.
Но всеки път преди да ни оставят сами, човеците ни уведомяваха, че отиват „на работа“. То голямо отиване на работа пада – по няколко пъти на ден дори и през уикенда. Не се оплаквам де, трябва да заработват за гранули и лакомства, също за възстановяване на щетите (както ги нарича мама).
До тази сутрин!!!

Тази сутрин мама затръшна вратата без да каже паролата и най-важното – без да ни нахрани. Меги въобще не отрази, че стомахът ѝ е празен. Русо, нали ви казах?!?!
- Ама какво става тука бе! – излаях пак аз и тя подскочи. Все да се озърта и реши, че щом лая значи има защо (естествено!) и тя започна да преглася.
Аз винаги мога да разчитам на нея що се касае до търсене на нашите права. Само подавам тон за лай и тя се включва звучно и пронизително без планове да спре. Роднини сме все пак, подкрепяме се!
И тази сутрин както всички други сутрини!!!

- Останахме гладни! – излаях аз.
- Тервел е гладен! – пригласяше Меги ходейки по цялата дължина на коридора за да бъде сигурна, че всички в радиус от няколко етажа и апартамента са осведомени за лошото стечение на обстоятелствата и нарушаване на сутрешния процес.
Изведнъж вратата рязко се отвори. Аз погледнах мама, която излезе от там, но Меги беше сериозно увлечена в задачата да разгласява нашето мизерно положение, че в първия момент не забеляза.
- Какво сте се разлали бе?!? – извика мама – каква е тази аларма?
- Манджа! – кратко и ясно излаях аз.
- Еййй, човек да не влезе да се изпишка за 2 минути! – започна да нарежда мама и бутна Меги да спре да лае – Голяма работа станала!

Ем голяма работа е, мамо, не следваш процеса - разходка, бърсане на лапи, закуска! Що не пишка на разходката, нали затова излизаме!
Нали???

22/12/2022

Много хора ме карат да разкажа най-тъмната случка от моя живот. Дълго време се съпротивлявах, защото… щом се сетя за това и ми призлява. И за всичко е виновна мама!
Всичко е започнало от там, че мама някога някъде прочела, че германците са първи в света по рак на дебелото черво, защото постоянно ядели сандвичи и суха храна. Затова тя въвела правило в къщи да се яде манджа поне веднъж на ден и всяка вечер самоотвержено готвила за да има манджа за каките на следващия ден. Разбира се, тя и тати купували и неща за сандвичи, защото каките мотивирано обяснили, че няма как да си носиш манджа в кутия на училище. Не че ще се разлее в чантата, ами няма къде да се стопли, нали, пък да ядеш студена манджа било против принципите на мама, та…каките спечелили дискусията и като ходели на училище си носили сандвичи при условие, че на вечеря ще се яде манджа.
Един ден обаче мама забеляза, че саламът много бързо изчезва от хладилника. Тя изнесе лекция за вредата от сухата храна и понеже мократа храна също изчезва, обясниа също, че никак не е хубаво да се хвърля храната за да се прикрива яденето на сандвичи.
В същото време ветеринаторът забеляза, че започвам да пълнея. Няколко пъти спомена на мама, че трябва да ми се намалят порциите, н което аз безуспешно възразих. На последния преглед мама горещо обясни, че ми се дава 2/3 от порцията, но докторът много силно намекна, че няма как да дебелее някой, ако яде малко и навярно той (т.е. аз) яде и още нещо. Мама разгорещено извика „абсурд“, което доведе до (знаете) бръснене, взимане на кръв, бинт и лабораторни изследвания на щитовидната жлеза. Само дето резултатът показа, че тя е здрава права като мене, което още веднъж накара докторът да се скара на мама, че ме хранят с допълнителни неща. Много разбира той от хранене на кучета!
И докато цедят моята безценна кръв, саламът и други неща от хладилника започнаха все по-често да изчезват. Един ден на мама й прикипя като видя, че липсва цяла щафета шпеков салам. Тя строи каките и добре ги разпита, но те геройски вдигаха рамене и викаха в един глас „не съм аз“.
Тогава тати реши да сложи тайна камера. Те двамата не че обичат да си шпионират децата, но много мразят някой да ги лъже и затова тайно се наговориха да следят коя от каките яде само суха храна и да я разобличат с доказателства.
Абе изобщооо – голям шпионски сериал се заформи. Само дето батя ви Тервел тогава беше млад и проЗт и не разбра какво значи това за него.
ЗАЩОТО в момента, в който всички изчезнаха от вкъщи, аз най-спокойно и без никакво бързане се изправих на хладилника, мушнах лапа в дръжката на вратата и увиснах. Вратата послушно се отвори и аз веднага скочих като един истински лъвски лъв. Отварям скоба за да кажа, че е много важно да се скача веднага, защото вратата на хладилника се хлопва на стената и се връща обратно засилена, което ми е причинило не едно и две прищипвания на носа. За да не получават наранявания, бях отработил последователността от действия до съвършенство.
Так – увисвам.
Так – вратата се отваря.
Так – скачам и хващам със зъби каквото докопам.
Так – навеждам се.
Так – вратата се връща и се затваря.
Мляс, мляс, мляс на плячката и после доволен и сит захърквах разхубавителен сън докато някой се прибере.
Да ама в този черен ден хич не осъзнах, че тати като сложи камерата да гледа хладилника ще види и мен. Млад и проЗт бях, какво друго оправдание да имам?!?!
Та вечерта бях позорно разкрит и от тогава станахме единствения апартамент в града, на който е сложен катинар на хладилника. За мен започнаха безкрайните,черни дни на постоянни подозрения и вечен глад!!!
И не стига, че започнаха гладните години, ами и всеки път когато дойдеха гости и попитаха защо има катинар, мама или тати разказваха тази черна история и всички дружно изпопадваха да се смеят.
С две думи – мама е виновна! Ако не ми беше намалила порциите, аз нямаше да търся да си дояждам, нали? Нали?

05/03/2022

На почивка сме. Почивка значи да отидеш на място, което мирише на чуждо. Докато хората лежат по диваните или шезлонгите да си почиват, ние кучетата се съсипваме да работим с носове. Всичко трябва да се обследва, да се подсигури, че от никъде няма опасност и никой страничен няма да те атакува и да ти вземе храната.
А ние сме на почивка в Къщи ,,ЕкоСтар" EcoStar Houses, където приемат с кучета и дават даже отстъпка от цената за да има повече пари за лакомства за кучетата. Това усложнява в началото нещата, защото кучетата преди нас са оставили своето мнение по наболелите им въпроси - колко малко хранят собствениците, как ограничават и без това малкото гранули в порцията и други такива.
Хората си мислят, че като изчистят с прахосмукачка и парцал миризмите от кучетата се отмиват. За вашите аматьорски носове може и да е така, но за нас – професионалистите в душенето – това съвсем не е така!
Та затова на това прекрасно място първото нещо, което всяко уважаващо себе си куче прави е да се изстреля от колата и да започне да научава новините чрез носа си.
Аз така разбрах, че съвсем скоро тук е имало една госпожица, която безсърдечно е била изкъпана с шампоан, не ги е срам! След това подуших радостта на един господин, който е набарал торбата с лакомства докато свалят багажа и напоително се е почерпил. После прекарал много време на тревата с единия собственик, докато другия ходил до града да купува храна. Ха-ха, така се прави мъжки! Браво!
Ама нали е хладно тия дни, човеците не са особено кооперативни за стоене навън. Ей ги моите – само дебнат да си свършим работите двамата с Меги и веднага гледат да ни приберат. А тя моята сестра е за бой да ви кажа – излезе ли навън веднага прави двете работи! Може ли така! Вместо да протака, да се прави, че не може да си намери подходящо място, да ходи насам-натам, тя цврък-цврък и е готова. И естествено човекът от другата страна на повода започва песента „айде да се прибираме“.
Но пък снощната разходка премина много добре. Като се прибрахме мама беше притворила вратата докато бърше лапите на Меги. Аз видях моя шанс и драснах обратно навън.
Бършенето на лапи на моята сестра всеки път е истинска драма. Тя нали е принцеса, не може току-така някой да я дърпа, пък да я бърше и всичкото това 4 пъти. Тя квичи сякаш я колят, дърпа се сякаш я водят на ешафода и се дърпа сякаш ще има полза от тая работа. Аз пък не мога да я разбера – почти три години вече е в тая къща и не разбра, че поне два пъти дневно няма отърваване от тази процедура. И колкото повече се дърпаш, толкова по-дълго е мъчението.
Но тази вечер циркът по бърсане на краката на нейно принцешество беше изцяло в моя полза, защото докато мама се занимаваше с нея, аз не само драснах през вратата, а и развях победоносно уши из района. Сега, само сега, можех да търча накъдето ме води носа без мама да вика след мен, да си душа безкрайно без сестра ми да идва и да ми краде миризмите и най-важното – необезпокоявано да хапна съкровища из тревата.
Обаче тревата в тоя комплекс много чиста бе! Така е излъскана, че чак човек може да се пързаля по нея! Носът ме заболя да търся и търся, но не намерих нито едно съкровище. Явно всеки собственик на куче прибира отпадъците, а мършите или не идват да умират тук или някой ги прибира преди да може някой четирикрак приятел да се отъркаля геройски в тях.
Иво, мой човек, не прави така! Нали си приятел на четирикраките, осигури малко удоволствия и за нас де, забрави тук-таме някое миризливо нещо за да поотъркаме и ние козините, да се поомиришем приятно и да задоволим съкровените си мечти.

Пък ако мама твърди, че след като изчезнах са ме намерили бързо, не ѝ вярвайте. Първо аз не съм се губил ( то къде може да се загубиш в този затворен комплекс) и второ – сам се завърнах след като чух кака да вика „виж, виж“.
(това е една много вкусна команда, след която коремът получава захранване)

Ваш кореспондент от Рогачево, батю ви Терю