11/09/2024
(English translation below)
**Гого**
Очите му – дълбоки кладенци тъжни,
в тях светът се дави, бездна безгласна.
Гого, мечокът с душа като нежност,
захвърлен, забравен – обичта му угасна.
Ушите му – белези на минали рани,
време го пречупи, но никой не знае.
Решетките студени – тъмни стени,
а зад тях той плаче и за свободата мечтае.
Анаплазмозата тялото му мори,
но по-дълбока е болката в сърцето.
Седем години, осем – млад не е вече,
но все пак заслужава небе, а не клетка.
Тих е и мил, прегръдка търси в мрака,
не лае, не тегли – просто душа добра.
Но шансът за дом е като вятър на прага,
и животът му минава в самота.
Ако имаш сърце – широко като земя,
нека Гого намери своя пристан там.
Нека в последните дни любов го обгърне,
и усети най-сетне, че е обичан и желан.
Гого чака – нека не го забравим.
Нека му дадем топлина, дом и покой.
Защото всяка душа заслужава да бъде обичана,
а Гого е просто едно момче добро.
🎥🎥🎥🐺🕖🐾
**Gogo**
His eyes – deep, sorrowful wells,
in them, the world drowns, a voiceless abyss.
Gogo, the bear with a tender soul,
abandoned, forgotten – his love dismissed.
His ears – scars from past wounds unknown,
time broke him, but no one can tell.
Cold iron bars – dark walls that surround,
and behind them, he weeps, longing for freedom as well.
Anaplasmosis ravages his body,
but deeper still is the pain in his heart.
Seven years, maybe eight – he’s no longer young,
yet he deserves the sky, not a life behind bars.
He is gentle, quiet, seeking an embrace,
he doesn't bark, doesn't pull – just a kind soul within.
But the chance for a home feels like a wind’s faint trace,
and his life passes by in lonely silence and din.
If you have a heart – as wide as the earth,
let Gogo find a safe haven in you.
Let his final days be wrapped in love’s warmth,
and finally feel what it’s like to be loved and held true.
Gogo waits – let’s not forget him.