15/12/2024
🎅Предколедно да си припомним едно от разказчетата на Джесика от книгата ѝ "42 Разговора С Тати За Нещата От Живота, Вселената И Всичко Останало"...💖
ЗА ДЯДО КОЛЕДА
Дали съществува? Че откъде да знам - аз съм само едно обикновено куче... Попитайте тати, мама и чичко Гугъл. Те тримата общо знаят всичко. Тати и мама съм сигурна какво ще ви отговорят. Чичкото ще е твърде противоречив, но все пак ще ви помогне да си изградите мнение. Ако обаче и след справката с Гугъл продължат да ви терзаят съмнения относно съществуването на белобрадия старец, отворете Библията на тати - там със сигурност ще намерите Всички Отговори! Накрая, когато сте готови, елате да ме почерпите - нали аз ви посъветвах как да постъпите. О, извинете - Библията се казва „Малкият принц”! „Всички възрастни първо са били деца, но малко от тях помнят това”. Ето ви отговор защо престават да вярват в Дядо Коледа! „Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“ Същото е и с Дядо Коледа - ако им кажете, че съществува един белобрад старец, който живее на Северния полюс със своите джуджета, които правят подаръци за децата и той ги разнася в коледната нощ с шейната си, теглена от летящи елени... Ако им кажете, че влиза през комините с огромното си шкембе, за да остави под елхата не просто подарък, а вяра, доброта, надежда, човечност, смисъл… Ако им кажете това, те ще ви гледат, сякаш сте Ити от „Извънземното”! Но ако им кажете, че съществува възрастен мъж, който живее във Финландия на 70°00′ с. ш. и 27°40′ и. д., който има фабрика за играчки с разгъната застроена площ от 5600 кв.м. и който на Коледа обикаля по домовете на хората с последния си модел от европейската версия на Audi RS 5 Sportback и подарява срещу скромно заплащане играчки на децата... Ако им кажете, че всъщност истинското му име е Крис Крингъл, тогава съм почти сигурна, че ще възкликнат: „Да бе, знаем го тоя! Децата постоянно говорят за него!” Истината е, че „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“. Децата имат сърца! При повечето възрастни сърцата са мутирали в бучки лед...
🐾🐾🐾
- Тате, защо възрастните спират да вярват в Дядо Коледа? Нали като деца са вярвали?
- Защото, бонбонке, като деца са били чисти души! Вярвали са на всичко, попивали са всичко, фантазията им е работила на макс… С годините душите им са се омърсили. От проблемите, от грижите, от нуждата да оцелеят или от желанието да натрупат колкото се може повече придобивки. Станали са материалисти, които вярват единствено на очите си! Забравили са, че някога са били деца, че са имали мечти, че са били добри и чистосърдечни...
- Това е много тъжно, нали?
- Много, миличко! Трудно е да се живее така. Въобще е трудно да си възрастен... Но те, порасналите, нямат вина - животът ги е направил такива. И нали разбираш, че нямам предвид порасналите на години, а на душа?
- Разбирам, тате! А вие с мама как успявате да съхраните душите си непораснали, чисти?
- Е, това си е до човека, мило. Характер, възпитание, гени... При нас и професията е повлияла - все пак през почти целия си съзнателен живот сме работили с малки деца. И за да се справяш, задължително трябва да си непораснал! Виж сега, между нас казано, не сме чак такива светци, каквито изглеждаме в твоите очи. И по нашите души тук - там има по някое петънце. Но то си е направо нищо в сравнение с мацаницата по душите на повечето хора...
- А по душите на бездомните животинки има ли петънца?
- Няма, мило! Те са чисти като сълзица! И не само на бездомните - на всички животинки!
- Значи и моята душа е чиста, тъй ли?
- И твоята, тате! Затова старецът никога не те забравя на Коледа...
- А на бездомните тогава защо не носи подаръци?
- Носи им! На тия в приютите им носи...
- А на тия на улицата?
- И на тях щеше да донесе, ако не се криеха... Ето, твоят Принц постоянно се мушка под колите. Как да го открие...
- На Принц ще му занесем ние! Но ми се искаше и на другите...
- Добре де, ще поговоря с Дядо Коледа по въпроса... Той ми е приятел, познаваме се отдавна...
- Сериозно? И кога се запознахте?
- Като дете живеех с родителите си в къща. И на една Бъдни вечер се качих на покрива до комина да го чакам... Тогава се запознахме!
- Страхотно, тате! Хайде тая година да се качим на някой покрив двамата, искам и аз да се запозная с него!
- Не става, слънчице! Ти си стара и в пътя си едва вървиш, а аз съм твърде дебел вече, ще изпотроша керемидите...
- А той как не ги троши, като също е дебел?
- Дядо ти Коледа само изглежда дебел, миличко! Всъщност е направен от специална олекотена сплав! Която на всичко отгоре е и вълшебна! Затова не троши керемидите и успява да мине през тесните комини, без да се изцапа...
- Тате, и ти си вълшебен!
- Тъй ли? Откъде ти хрумна пък това?
- Ами щом толкова огромен си успял да се наместиш в сърцето ми...
- О, миличко, тогава и ти си вълшебна...
- Значи сме най - вълшебните тати и дъщеря на света, нали?
- Нали, тате... Хайде да спим!
- Ама искам гушнати!
- Хубаво, ето ти едно вълшебно гуш...
МАГАЗИН ДЖЕСИ-РУСЕ
