08/05/2024
Днес, 8-ми май, се навършва 1 година, откакто нашата Джесика стана звездичка...😢💖🔥
За разделите
Не обичам разделите. Особено ония, когато сутрин тати и мама тръгнат за работа. Като малка се страхувах, че няма да се върнат. С времето разбрах, че винаги се прибират, но въпреки това не ми е хубаво да седя по цял ден самичка. Вярно, оставят ми телевизора на някой детски или спортен канал, включват ми лаптопа да се разхождам из нета, нареждат ми по леглото любимите играчки... Но дори и така самотата ми не става по-лесно поносима. Тях двамата нищо и никой не може да замени. Другите раздели, сериозните, ги разбирам. Особено ако са наложителни. Тати казва, че дори понякога са полезни. Че са ъпгрейдите на живота ни. Разделяш се с нещо или с някого, за да освободиш място на друго нещо или на някой друг да нахлуят в ежедневието ти и да го променят към по-добро. Е, няма гаранция, че ще е към по-добро... Ама пък я си представете, че е... Поне ще е различно, казва тати. Той постъпва така с всичко и животът му никога не е скучен. И от ден на ден става все по-хубав и по-цветен... Само с едно нещо не иска, не може и никога няма да се раздели - с мен. Обещал ми е, че дори когато единият от двама ни да стане звездичка, пак ще си говорим. А когато и другият отиде при него, не само ще си говорим, но и пак ще се разхождаме и ще си играем, както сега. С тати сме свързани завинаги!
🐾🐾🐾
- Тате, винаги съм се чудила защо ме обичаш?
- О, нямам представа, миличко. Обичането трудно се обяснява. То просто се случва. Ти можеш ли да ми кажеш защо ме обичаш?
- Разбира се. Защото си красив, умен и добър! И защото си ми тати!
- Е, ами ако бях грозен, глупав и лош? Тогава?
- Пак щях да те обичам. Защото пак щеше да си ми тати. Ние, кучетата, не правим разлика. Това, че си готин, е бонус. Имала съм късмет. Хайде де, напъни се и измисли ти защо ме обичаш. Нали всички казват, че съм лошо куче…
- За мен ти си най-доброто и най-красивото куче на света, Джесика! Защото всеки ден се грижа за теб. Като малкия принц за розата си... Защото всеки ден отделям време да си играем, да си говорим... Защото, когато се разболя от хепатит и когато направи остър панкреатит, всеки ден те носех на ръце да ти слагат системи и плачех заедно с теб, защото знаех, че те боли. И се страхувах, че може да стане непоправимото. Защото си ми най-добрата приятелка, на която мога да кажа всичко. И знам, че просто ще ме изслушаш, без да даваш съвети, които не съм ти искал. Защото няма да мрънкаш за щяло и нещяло, а само ще поседиш до мен и ще изчакаш, докато акълът сам ми дойде в главата. Защото си моята Джесика!
- Разплака ме, тате! Никога не съм подозирала, че ме обичаш толкова много. Нали понякога ми се караше...
- Карах ти се, защото исках да пораснеш възпитана и послушна дама. Така и стана - възпитана си и послушна. Понякога си лоша за останалите, но това си е до характера ти. А той не се променя. Лошите ти гени също.
- А мама дали също ме обича толкова много?
- Е, за това попитай нея, аз мога само да предполагам.
- И какво предполагаш?
- Че те обича много!
- А защо тогава постоянно ме дразни?
- Нали помниш, тате - до характера си е. Ами дразнителка е, няма оправия. И мен ме дразни, но като не мога да я лая като теб, търпя я... Но те обича. Със сигурност!
- Тате, обещай ми нещо!
- Сладолед ли? Зима е - нито кучешки, нито човешки!
- Не, друго е.
- Джесика, за колелото, скейтборда и барабаните също се разбрахме.
- Стига де, остави ме да се изкажа. Обещай ми, че докато съм жива, няма да се разделяте с мама! Обещаваш ли?
- Струва ми се, че съм ти го казвал, тате, но ще ти го повторя пак - когато преди почти 14 години те осиновихме, с мама сключихме негласно споразумение. Правим неформално сдружение с цел твоето отглеждане и възпитание. Да имаш щастливо детство, спокойни старини, а годините ти между двете да са едно весело приключение. И няма нито причина, нито изглед да нарушаваме споразумението!
- А когато си отида?
- Е, то не се знае кой, кога... Знаеш, че в умирането ред няма...
- Добре де, да речем, че все пак ви изпреваря...
- Тогава споразумението ще отпадне и ще продължим живота си, както намерим за добре. Може заедно, може пък майка ти да се влюби в някой по-красив и умен от мен и да ме зареже...
- Тате, първо - по-красив и умен от теб няма! И мама ще постъпи много глупаво, ако те остави. Мисля си, че е възможно по-скоро ти да я зарежеш. Заради Яна. Ако тя те хареса и поиска да се омъжи за теб, признай, че хич няма да се сетиш за мама, нали?
- Така е, Джесика! Хич! Познаваш ме като пръстите на четирите си лапички, знам аз... Но нека мислим за сега - все още сме живи, тримата сме и вероятно ни чакат дълги години щастлив, неразделен и шарен живот! По-скоро ти си помисли как ще се разделиш!
- С кого да се разделям?
- Е как с кого - с читателите си! Това е последното ти разказче. И трябва да им кажеш нещо на изпроводяк.
- О, така ли се прави? Не знаех. Ами хубаво тогава - благодаря ви, сладури, че имахте търпението да прочетете книжката ми! Написах я за вас с много любов! И с неоценимата помощ на моя любим тати! Надявам се в най-скоро време да ви зарадваме с нова книжка! Значи, до нови срещи! Така добре ли беше, тате?
- Добре беше, миличко! Красиво говориш...
- Благодаря! Ти няма ли да кажеш нещо на хората?
- Ще им кажа. Обичам ви, хора! Обичайте се и вие!
- Само толкова ли? Какво си пестиш думите...
- Е аз да не съм дрънкалка като теб!
- Не си! Ти си скръндза!
- Ама сега ще искаш приказка за лека нощ, нали?
- О, да! Ако обичаш, може ли пак оная, любимата ми, за адронния колайдер?
- Не, ще ти разкажа друга. Слушай! Имало едно време един шамар зад врата...
- Лош си, тате!
- Нали бях скръндза? Не може и двете, избери си само едното.
- Лоша скръндза си!
- Ама ме обичаш, нали?
- Че къде да отида... Едничък си ми...
#простоджесика
#фондацияджеси