Конна база "Спарата"/ Sparata Equеstrian Center

25/12/2024

Честито Рождество Христово! Бъдете здрави, щастливи и добри! ❤️❄️☃️❄️❤️

24/12/2024

23/12/2024

Един "обикновен" неделен ден 💓 Снежна приказка с галопи 😊🥹

22/12/2024

Вечер, когато е пълно с всякакви помощници. Боцко не пропуска да се пречка 😆

20/12/2024

За "писаните яйца"...темата е изключително дълга, но в основата си много проста, за тези които наистина виждат и усещат своите коне. Разликите в начина на отглеждане на конете с падок или в бокс са огромни. Опитът и на нас ние показал, че боксът не е решение, а един луксозен затвор и няма нищо хубаво в него.

"Забравила си откъде си тръгнала!"

Де да беше толкова лесно.

Ако можех да забравя как държах най-добрия си приятел в клетка, мислейки си, че това е лукс. Давах луди пари, за да живее той в база без падок, за да мога да го яздя почти всеки ден. За да е близо до мен. Мислех си, че на падок живеят само младите кончета, пенсионираните коне и онези коне, чиито стопани не се грижеха за тях и не им се занимава да ги изкарват всеки ден, както правех аз. Мислех си, че манежът е по-важен от падока. И че ако можеше да говори, той би ми казал същото.

Вярвах, че да е винаги подкован, на 45 дни, по календар, като по учебник, и на четирите крака, въпреки че нямаше никакви показания да има нужда от ковка, е най-доброто за него, просто защото струваше повече пари. Щом хората взимат пари за това, значи сигурно има защо. Все пак ездата не е нещо естествено и е логично конят сам по себе си да не може да се справи само с това, което му е дала природата. А и "нашите спортни терени не са от най-добрите, затова има нужда", нали?

Помня колко тъжна, изпълнена със съжаление и разочарована бях от себе си, когато разбрах, че най-добрият ми приятел е избутал целия състезателен сезон (най-тежкият ни дотогава, с Държавно първенство за млади коне) с болезнени язви в стомаха. Мислех, че просто имам най-благохарактерния кон на света, заради това, че не е показал наличието на проблема поведенчески, а сега се чудя колко ли много признаци е имало, за които тогава съм била сляпа. Решихме проблема със скъпо лечение, а не в промяна в начина на живот. В главата ми не се допускаше вариант язвите да се дължат на отглеждането: та нали го гледах като "писано яйце", с всички хранителни добавки и глезотийки. Затова дори и не си направих труда да прочета какво пише по темата.

Помня как си избрах седло от каталог и го поръчах без да направя абсолютно никакво измерване на гърба му и да се поинтересувам от различните опции. Просто поръчах "средната" ширина на канала. Ако нещо не беше ок, щяхме да намерим някоя специална подложка, с която да оправим нещата, нали? Ако се въртеше или изхлузваше, щяхме да пробваме с друг нагръдник или опас, може би. Но не му прищипваше холката и нямаше рани, значи сигурно е било достатъчно добре пасващо, нали?

Слагах допълнителната каишка на презносника, въпреки че той "нямаше нужда" от нея. Носех нагайка, но "не я ползвах". Слагах двойни поводи. Чувствах се добре от факта, че конят ми свети от чистота, но не си давах сметка, че го чистех от собствените му екскременти, в които го държах затворен.

Спомням си как гледах на хората, които имаха коне, но не яздеха или не ходеха по състезания. "Аматьори! Нищо не разбират и не знаят какво изпускат! Сигурно не знаят едни бинтове как да навият!" А да, и аз навивах бинтове. Защото това е грижа за краката на коня, показва старание и внимание към детайла. Пази сухожилията. Не бях прочела, че всъщност бинтовете задържат топлината и така в повечето случаи влошават възпаленията.

Обичах го с цялото си сърце и бях готова да дам всичко за него, наистина. Но нещата, които му бях отнела, плюс онези, които му бях наложила, създадоха пропаст, която не можеше да се запълни с пари или да се компенсира със спрей за лъскава козина и разходки на повод.

Умря на операционната маса, от колика. Няколко дни след седмия си рожден ден.

И сега, почти 10 години по-късно, продължавам да си спомням.

Но не състезанията. Коня.

Не нещата, които постигнахме (или той за мен), а онези, които аз не успях да направя за него.

Не съм забравила откъде съм тръгнала. Тръгнах си оттам. И знам накъде вървя.

12/12/2024

Шелби: "Да ти приличам на елен?!"

10/12/2024

Какво по-хубаво от подарък изпълнен с вълнение, емоция и незабравимо преживяване, разбира се в компанията на нашите любими приятели- коне? Независимо дали е разходка с кон или урок по конна езда, подаръчният ваучер е един различен и вълнуващ подарък. За повече информация 0882 66 15 33

09/12/2024

Тези теленца май са си сменили адресната регистрация 😆😆😆 Само да кажем, ние нямаме крави и телета, идват ни на гости...доста често вече. Нямаме и свободно пуснати коне, само в електропастири. Хубав ден, приятели!

30/11/2024

Снежна приказка ...и Адам 🪿🪿🪿😆😆😆

24/11/2024

Гуди ни е на гости, първи срещи с Боцко! На Боцко рогата му стават все по-големи.
Имаме ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ!!! Боцко хубавеца, търси БоцкА! Изисквания 😁 да е мини камерунска козичка с лъскав косъм и нежна муцунка. П.С. Може да са две, няма да ги върне 😂😆😂😆😂

22/11/2024

Ива Рельовска променя екологичните навици в конна база „Спарата“ 🐎 не само за своите гости, но и за цялото местенце в полите на Рила, Витоша и Стара планина. 🌄

🌟 Вдъхновена от чистата природа, тя с лекота внедрява зелените практики на кампанията ЕКОзвезди и помага на посетителите – деца и възрастни – да осъзнаят стойността на рециклирането. Събраните пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета от бистрото в базата намират своето екологично продължение, а природата остава чиста.

♻️ С мисията си да покаже, че дори отпадъците могат да бъдат нови ресурси, Ива вдъхновява и най-малките – децата от детските лагери, които сами измислят как да използват повторно материалите около себе си. Така екологията се превръща в естествена част от ежедневието, а ЕКОзвезди - в платформа за промяна.

Прочети цялата вълнуваща история на https://bit.ly/3NLvZCk

21/11/2024

Бандитката Звездичка 😁 Свобода!!!